Голямо Яларе е името на село Русаля до 1934-та година – населеното място е поредното във великотърновска област. След Самоводене и Хотница това е третото село по пътя за град Павликени, иначе от областния град Търново дистанцията е само двадесет км. Река Негованка е най-известният воден басейн за региона, който може да се похвали с наличието и на някои интересни природни обекти. Сред тях личат например Кралимарковският камък, Кралимарковската стъпка и пещерата. Там се намира и обществено – образователната институция Димитър Екимов. Това е училище за занаяти и изкуства за деца, чийто статус се определя като социално слаб. За историята на селото първите данни са от годините на 13-14-ти век, когато е имало нещо като малки селища. Хрусалица е място, на което днес се намира днешното село и което има печалната участ да бъде унищожено в резултат на грабежи и опустошения на османските завоеватели. В първите години на петнадесетото столетие в селото идват да живеят българи мохамедани.
По-нататък, пак през същото столетие, възниква село Яаалар. В 18-ти век официално е прекръстено на Голямо Яларе, а това е всъщност Русаля. Но преди да достигнем до съвремието, историята на селото е доста бедна и осъкдна. Отвреме навреме името му се споменава в регистри и документи на османската империя. Въпреки че не липсват хора, занимавали се с историята на селото, в голямата си част те разказват своите спомени и освен това не използват сериозна документална база. По-скоро разчитат на устни предания и разкази от местен и битов тип. Иван Русев Зринов е типичен пример за такъв разказвач, който е родом от Бербово. Това село се намира в Еленския край, а самият той се занимава с учителстване и опълчение. За известен период преподава в Голямо Яларе –това става в периода между 1879-та и 1881-ва година. Друг един учител, Руси Русев, също помага много за написването на историята благодарение на неговите лични бележки. А записките на опълченеца се губят от архива на училището, където първоначално се пазят. Илия Катакашев, който умира през 60-те години на 20-ти век, също не успява да съхрани записките си за историята на селото.
Георги Анчев е свещеник, роден през 1864-та и умрял през 1947-ма година. На първо време неговите спомени под формата на записки за Русаля се пазят на съхранение в летописната книга на русалската църква Света Богородица. Най-вече материалът е посветен на първите хора заселници по тези места и на строежа на православния храм. Друг известен родолюбец е Цоню Анчев Тодоров, който е роден в годината на избухването на Априлското въстание и умира през 1951-ва. Той е агроном и записва в спомените си предимно за местностите около селото и за носените от тях имена. Йордан Парцалев, починал през 1938-ма година, е активен участник и борец в национално – революционните борби на българския народ. Един от четниците на поп Харитон, загинал в битката при Дряновския манастир. А Васил Мавриков оставя ценни сведения за развитието на дейност от политически характер в селото, а също и за основаването на местна група комунисти. Той е народен учител и ръководител на профсъюз.
